http://vbox7.com/play:ac3ba744
    Не можем да се научим да ценим времето. Всеки бърза. Времето ни тегли с магическа сила. Бързаме. За нещо. Към нещо. Тичаме. Бягаме. Работа. Сметки. Ангажименти. Служебни срещи… Живеем на бързи обо...

           
   
 

Търкулна се сълзата
и заля шосето.
Преля банкетите

В памет на Борко...

Отиде си…

И пак във циркова арена
сред светлини и блясък от лъчи
с усмивка на лицето – с грим изобразена –

Слънцето изгря, но пък изгрев няма.
Будна е нощта и дълбае в рана.
Днес не съм сама – споменът остана.

Странен е светът във мойта лодка.
Тук мирише на барут и пушек.
Спи до мене глезената котка.

Луната на парченца се разчупи.
А Слънцето на прах се разпиля.
Внезапен вятър-ураган задуха.

Добър вечер, приятелю мой!
Ти се върна?! Но свещта угасна…
Тъмно е при мен и всичко е в застой.

В безпътица на кръстопът си -
сам посоката да избереш не можеш.
Очакваш нещо да се случи…

Аз съм жена!
И нежна, и мила.
Понякога – сприхава

Буря в мен се разразява…
А родена съм за светлина!
Няма ли да спре да наранява