Днес цялата съм слънце!
Днес цялата съм блясък!
В очите ми мелодия звучи –

Подреждам сгънатите листи –
във тях са скрити мойте мисли.
И спомените също пазя в тях –

                                         "Сива пепел
                                          вятърът на времето пилее...
                                          Но може би искрица е останала

Очите незрящи
във нас сякаш гледат.
Със поглед блуждаещ

Вървяхме дълго време с теб един до друг.
Пътят бе един. Посоките – различни.
Живяхме в лунапарка на мечтите си.

Създаване. Израстване. И път.
Оформяне на земния ни кът.
Търсене. Откриване. И връх.

С илюзии предишни
и без слова излишни
посрещнах днес деня –

Звездна е нощта. Като брокатен прашец звездите са обсипали небето. Кехлибарената усмивка на Луната се радва на задрямалия свят. Улиците са пусти. Само голите клони на дърветата, като протегнати нагоре ръце, се очертават на лунната светли...

Докосни ме за миг.
Докосни ме!
И не питай защо. Ей така.

Мълчиш… и аз мълча.
Пространство глухо. Тишина.
Блуждаещ поглед. И тъга.

Биеше жестоко
със тояга
и с ритник,

По-силна бях, отколкото си мислиш!
Вулкан на чувствата превръщах в леден блок.
Със огнен плам гасях пожари словохуления.