Старостта ти отива!
Не свеждай очи!
Старостта е красива!

Младостта си отива…
Ах, как ме боли!...
Не се страхувам,

Камината догаря.
Цигарата дими.
Питието е наполовина,

Думите – изречени и неизречени –
тежат като швартови котви,
корабът на мисълта стои.

Повече от 10000 години магията на кехлибара охранява духа и тялото на човека. Благодарение на своята красота и лечебни свойства, той се отличавал с мистически и защитни качества. От него винаги са правели бижута, амулети, църковни отвари...

Днес всеки стихове за тебе пише,
за тебе, майчице добра.
Един те възхвалява,

Вдъхновено от  "Пеперуна" на Ябълков цвят http://qbylkovcvqt.blog.bg/viewpost.php?id=161725
Дъжда със думи ти рисуваш
и в моята душа днес заваля.

Светулка в тъмнината се протяга –
чертае в мрака светлина.
Дете ръката си подава –

Пристъпваш бавно,
за да не пропуснеш нещо.
В ръцете си държиш Вселена.

Безлунна нощ със мрак се спуска,
разгръща черния си тежък плащ.
Студено е. Душата ми замръзва.

Погребани ли сме,
или живеем?
Изпепелени ли сме,

Безшумно,
бавно
и безлунно