Ако можех обичта си да предам с две думи само...

Ако можех нежността си да ти дам със двете си ръце...

Ако можех да се сгуша аз до твойто рамо,

за да чуеш ти зова на моето сърце...

Ако можех... но не мога.

Обичта ми полита към звездите,

за да те сгрее в студената нощ.

Нежността ми разсейва мъглите,

за да видиш моята любов.

Сърцето ми те зове непрестанно,

но ти не чуваш този зов...

Ако можеше да ме погледнеш със отворени очи...

Ако можеше да споделиш ти моите мечти...

Ако можеше за мъничко дори

да останеш с мен... тогава може би...

Ако можеше... Но ти не можеш...

Очите ти, затворени за обичта ми,

се взират някъде в безкрая, но дали

ще видят как душата ми изгаря...

А аз не спирам да мечтая и дори,

когато сърчицето ме боли,

аз зная - с тебе  ще остана
във моя свят с несбъднати мечти.

И ако можехме да се издигнем към звездите...

И ако можехме да преоткрием заедно света...

тогава, скъпи мой, молбата ми ще бъде чута -

ще пеем песента на Любовта!

О, само ако можехме... но ний не можем...

Защото наближава есента...