Тук си... и не си...
С мен си... а те няма...
В оглушителната тишина
дочувам твоя глас...
Не, това не е слухова измама.
Ето - тук си! Виждам те!
В тъмнината лицето ти се очертава!
Протягам към тебе ръце
в прегръдка нежна да ме сгрееш,
но празни остават те...
а ти иронично в мрака ми се смееш...
И все пак... тук си - дъха ти усещам,
устните ми тръпнат
в очакване с твойте да се слеят...
Лудост? Илюзия! Мираж...
Стените от учудване немеят...
и столът, на който седеше,
с насмешка пустее...
дори чашата, в която си наливаше питието,
в смешна гримаса се изкривява...
и вратата - отворила уста огромна -
и тя ми се подиграва...
А беше тук... Усетих те! Видях те...
Болест или лудост е? Не зная...
С мен си... и не си...
Тук си... а те няма...
Що за игра е това?!
Нима отново съм в капана
 на грозната смешна измама?...