Тежи ти... много ти тежи...

Товарът непосилен е за теб...

Боли те... много те боли...

Отива си и този ден...

Как искаш тази вечер да избягаш

далеч от хорската суетност и вражди!...

Краката ти от бяг са уморени...

Душата ти във ъгъла скимти...

Подухва вятърът вечерен,

посипва те дъждец от падащи звезди...

И казваш: „Пожелай си нещо,

щом падаща звезда в миг зърнеш ти!"

Затворих си очите и прошепнах:

„Не искам  толкова да те боли!

Сестра на вятъра да бъдеш искам!

Душата ти отново да лети!"

За себе си мечтая да съм Песен -

да стоплям хорските сърца!

Мечтая си Любов да бъда -

души премръзнали да събера!

Мечтая да съм жарко Слънце  -

сърце в омара да трепти!

Мечтая да съм полъх летен -

да галя детските мечти!

Мечтая да си пожелая

съвсем човешка... простичка мечта...

Не искам като тебе да съм силна!

Днес искам да съм твоята сълза...

Сълза, която да се стича

по твоето изстрадало лице,

извираща от извора душевен

на най-прекрасното сърце!

Угасна ярката звезда...

Дали бе чула

желанието ми за твоята душа?

Дали ще стигне моята молитва

до тази падаща звезда?