Погледни ме отново!
Не със поглед, зареян във Нищото...
С онзи мил и изпълнен със нежност ме обгърни...
с поглед пиян -
не от виното, дето заедно снощи изпихме -
с оня поглед, който в мене бе взрян!
Със очите любими, във които откривах
своята дълго потискана смела мечта...
със онези очи погледни ме,
дето разбудиха в мене страстта!

Спри за миг да говориш!
Разкажи ми отново със погледа мил
и за дните ни, и за нощите кратки,
и за всичко, което за нас си решил...
Погледни ме отново!
Замълчи! И не питай
`що съм толкова лоша в тоз` час.
Потопи се във мойте очи
и опитай
да откриеш словата без глас...