От порива за прошка

и жаждата за мъст

се мята днес душата,

разпъната на кръст.

Божествено е да прощаваш

на този, който съгреши -

когато грешката си осъзнал е,

вина започва в него да тежи...

Не съм богиня, но прощавам!

На кръстопът се мятат нашите души...

Днес нямам време аз да проигравам

усилия положени, мечти...

Не, няма грешка да подмина,

но ще попия чуждата вина.

Така се чувствам по-богата!

Така ще мога и да продължа!

Усещам, че обидата ме дави,

но няма аз да отмъстя!

В живота всеки грешки прави -

разбрах това и ще простя!

Да отмъстя, ще бъде подлост!

Ще търся после в себе си вина...

Затуй на всеки днес допуснал грешка

подавам своята ръка!