Добър вечер, страннико!

Изтощен си, влез и почини!

Влез под стряхата на обичта ми!

Приседни и отдъхни!

Труден път изминал си –

по лицето ти личи.

Заповядай на трапезата ми скромна!

Приседни и разкажи:

Буря ли те зла настигна?

Как се справи с нея ти?

Младостта си в нея ли загуби?

Или със мечти я укроти?

Заповядай, странниче!

Хляб омесих аз за теб –

хляб от мигове очакване,

а солта е от сълзи…

Цял живот по пътя стръмен

с хляб такъв се храниш ти.

Зная. Отчупи от моя!

Може пък да ти се услади!

Месих го години… във очакване

да се появиш на моя праг…

Месих го на свещ – от заран до смрачаване…

И ето те пред мен със поглед благ!

Отпий от виното на любовта ми!

С горчива жилка е, нали?

Червено, истинско, омайно…

Кръвта застинала ще закипи!

Поеми ръката ми, приятелю!

Не, не вглеждай се в дланта.

Разкажи ми не за мен – за себе си, гадателю,

за нещастната си, зла съдба…

Огнището се отразява в твоите очи.

А аз помислих, че искри са от пожар –

пожар от пламнали мечти

на две събрали се души.

Е, почина ли си, пътнико?

Стягай се! За път се приготви!

Хлябът ми не ти хареса… виното си недопи…

Хайде, сбогом! И попътен вятър!