Слънчев здрач. И мека топлина.

Потъвам пак в омая на съня.

Изкачвам се по стълбата нагоре,

полекичка нареждам звездоброя.

Звезди небесни – те са покривало

на мойто тяло отмаляло.

Пред мен се стели Млечен път –

отвежда ме в мечтания ми кът.

В съня си бродя в свят вълшебен -

за всичките ми сетива е тъй потребен!

Усещам лунната целувка -

подканва ме за приказна нощувка.

Сама се рея в необятно тайнство.

Тук няма време и пространство!

Забравям грижи и задачи,

загърбвам земните палачи.

Люлея се във звездна люлка.

Пред мене – мъничка светулка,

във валс се носи, цяла в светлина!

Извежда ме полека от съня…