Боли от бяла светлина.

Навън е нощ, а в мен

е още ден.

За сън копнея –

искам да заспя,

но съм сама

с тревоги за това,

което днес изгря

във делничната моя самота.

Сама-самичка в тази самота

изгарям изгорена, изгрева изгря.

Тревожно разтроена отново от това,

че наранена утрото посрещам пак сама.

И тръпна от безсъние, не мога да заспя…

С копнеж изпълнена, за сетен път копнея

за сладък сън, вълшебен звън. Навън е ден.

И уморена от умората, заседнала дълбоко в мен,

посрещам пак деня. Приемам болката от бяла светлина.