Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2008 22:44 - Домът на спомена...
Автор: dodo73 Категория: Други   
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове:
0



Пристъпвам бавно, като в храм.
Пред прага съм и пак съм сам.
Домът на спомена! От болка съм пиян.
Целия си свят оставих там.

Вратата отварям и влизам в антрето.
Стените опипвам - те са сърцето,
туптящи от спомени в свят разпилян,
но пазещи свидно младежкия блян.

Паркетът проскърцва - сърдито реве:
„Защо се завръщаш? Върви си, момче!".
„Дойдох да си взема китарата само.
Оставих я в ъгъла, до старото пиано."

Паркетът замлъква - стар комунист -
не искал да влизам с духа си нечист:
„Но щом инструмента ще вземеш, добре.
А после - изчезвай! Незнайно къде!"

Прозорците тъмни със рамка голяма -
във тях още виждам отражението на мама.
А масата стара, потънала в прах -
свидетел и съдник, непомнеща смях...

Във ъгъла десен - детско легло -
кошмарните сънища на момчето самО.
И нощната лампа... тя бе светлина,
показваща в мрака надежда една.

Лек полъх вечерен... Отде ли се взе?
Нима са мечтите на онова буйно хлапе?
Пианото - гледам - замлъкна без мен,
акордите нежни заключило в плен.

Сандък непотребен, умиращ в нощта!
На ням ли се правиш? О, шепнеш едва...
И ето я! Грация! Самотна стои,
изпънала струни - немирни мечти.

Докоснах китарата - тя затрептя
с най-фината струна - детството и младостта.
Пронизан жестоко от нежния звън
побягнах уплашен, излязох навън.

Затръшнах вратата! Разтресох дома!
Напред продължавам с китара в ръка.
А фината струна с дълбока тъга
болезнено изтръгнах от моята душа!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dodo73
Категория: Изкуство
Прочетен: 236292
Постинги: 149
Коментари: 358
Гласове: 3713
Архив