Мисля си…

Не! Всъщност говоря.

Дори крещя!

А може би, мълча…

И всичко туй за тебе правя!

Защото те има!

Защото само ти си в моята душа!

Иска ми се…

Не! Всъщност копнея.

Дори жадувам!

А може би е просто мечта…

Живота свой да преобърна!

Да бъда с теб!

И с любовта!

Тръгвам напред…

Не! Всъщност бързам.

Дори съм устремена!

А може би, стоя…

Уж тичам към теб,

а не помръдвам

от кръга порочен,

засипана със пепелта…

Топлиш ме…

Не! Всъщност ме сгряваш.

Дори ме изгаряш!

А може би е огънят на самота…

Самата себе си залъгвам,

че имам те…,

че теб те има!

Изтича през пръстите ми

времето в нощта…