Когато в моя храм

нахлу ти с гръм, без свян,

камбана разлюля,

молитвата ми спря.

А после коленичи

със здравец ме накичи,

целуна ми челОто,

благослови ме за доброто.

В миг всичко затрептя.

Търкулна се сълза –

пред погледа на Богородица

и пред Светата троица.

Стоях и гледах те в недоумение.

Превърна мойта изповед в спасение.

Не си ти моят Бог – (Исус, Светият дух, Отец)

Ти си дългоочакваният ми светец!

Повярвах ти и в теб се врекох.

Със грехове, които не отрекох,

прие ме ти с душа открита.

А за сълзата даже не попита…

За теб пролях я, от любов!

Дарих ти я с тих благослов.

Преглъщах я с години във душата.

А днес изля се с обич свята.

Благословен да си, любими мой!

Със теб намерих аз покой.

Не съм сама във моя храм –

с молитва те открих! И ти остана там!