Безшумно,
бавно
и безлунно
се спуска пак
над нас нощта.

Безплътно,
нежно
и копнежно
докосваш ме
с очи… едва.

Безсънно,
плахо,
но с надежда
протягам
моята ръка.

Безпаметно,
безкрайно
откровено
разголваш
своята душа.

Безумно,
страстно
и горещо
в нощта се сливат
нашите тела.

maiko mila,kolko e hubavo!!!!!