Светулка в тъмнината се протяга –

чертае в мрака светлина.

Дете ръката си подава –

тя каца мигом във дланта.

 

Премигва на момчето закачливо –

рисува път за утрешния ден.

Детето се усмихва мълчаливо,

повярвало на блясъка зелен.

 

Светулката крилца разтваря,

полита нежно във нощта.

Детето вече е младеж. Забравя

за тайните неразгадани на света…

 

Опитва да догони светлината,

но тя премигва като фар отдалечен.

Изплъзнала се днес мечтата

на мъж уверен, от светлината заслепен.

 

Присяда старецът на прага.

Щурците пеят песента

за минало, което трудно се забравя.

Неизживяна днес е детската мечта.

 

Луната щедро разпилява

звезди-светулки, мигащи в нощта.

Една от тях полита към земята –

угасва в загрубялата ръка…

Изключително нежно преминаване през времето :)))
Сърдечен поздрав, Додо :))))))

Времето - човекът - и мечтите...
Това е непрестанна надпревара.
Хубаво е, когато човекът догони мечтите. Но времето... То често спъва и човека, и мечтите...

Благодаря ти, Есси! Нека твоята светулка да осветява винаги пътя ти!