Вдъхновено от  "Пеперуна" на Ябълков цвят http://qbylkovcvqt.blog.bg/viewpost.php?id=161725

Дъжда със думи ти рисуваш
и в моята душа днес заваля.
Валят и листопади,
и куршуми,
валят и неизречени слова.
Валят и слънчеви лъчи,
омара.
Вали и твоят поетичен стих.
Дъга,
след дъжд пороен,
издигна се над мен със пъстротата!
И пак вали...
Избистря се душата.
Пречистих се от гняв и самота.
След тоя дъжд
съм свежа като утрин вятър.
Усмихвам се на сутришна роса.

Понякога имаме нужда от пречистващ дъжд, след него гледаме по-трезво на нещата от живота....като преродени сме ....– поне аз така се чувствам след такъв дъжд :))))

Прекрасно кабърче, Додо :)))
Пожелавам ти слънчево, топло и безоблачно време ! Заслужаваш го !

Стиховете ти са чаровна усмивка,
която изгрява във все още пълни със сълзи очи :)

Вече няколко пъти ги чета от неделя още :)
Харесват ми и се радвам на вдъхновението ти!

Дъждът ме натъжава. Но стихът на Ябълков цвят ми подейства пречестващо - нейният дъжд роди моя!

Много точно си ме усетила, Ябълков цвят - "усмивка, която изгрява във все още пълни със сълзи очи ". ТИ ме усмихна! Благодаря!