Повече от 10000 години магията на кехлибара охранява духа и тялото на човека. Благодарение на своята красота и лечебни свойства, той се отличавал с мистически и защитни качества. От него винаги са правели бижута, амулети, църковни отвари. В превод от древногръцки (ELEKTRUM)  означава „Аз защитавам”.

 

Душата ми е кехлибар

Душата ми се мята

като побесняло куче.

Белязана от язви,

пак кърви.

Във гърча се надвисва

над неземна бездна

и всеки миг

във Нищото ще полети.

 

Душата, моята, която

самата себе си прокле,

по скорпионски да се хапе

и най-накрая да се самоизяде -

но никога да не пълзи в нозете

на самозваните крале!

Саката, грозна, побесняла.

Но горда като вечната скала.

И лепкава (от кърви) се разляла,

превърнала се в борова смола.

 

Тъй слънчев лъч,

внезапно се подал -

едничък само

и много закъснял -

ще я изпече

като вълшебен кехлибар.

От еньовденска плитка

стръкче измъкни

и кехлибара нежно нанижи.

А после накичи се с амулета

И винаги навсякъде

със себе си го носи.

Така ще мога да остана

завинаги със тебе.

И да те пазя в бъдните ти дни.

 

Душата ми утихна.

Кехлибара се изпече.

Вземи го, мили мой -

той ще те защити!

И хубав стих!
Той е късметлия,щом го обичат толкова :)
Светъл ден от мен !

Много силни емоции има в стиха ти, Додо !
Хубави и истински емоции бликат от този невероятен стих !
И аз като Ружена мисля, че той е голям късметлия:)))

Топла прегръдка и сърдечен поздрав от мен :))))

АЗ съм късметлийка - той хареса и прие амулета ми... ;)

kazvat,4e v kehlibara se vselqva obi4,ako e 4ista i istinska...i po blqsakat mu razbirame za tova kak e tq(toi)..