Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2008 21:29 - Във мен е празно, а боли...
Автор: dodo73 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1280 Коментари: 2 Гласове:
0



Камината догаря.

Цигарата дими.

Питието е наполовина,

но вече почва да горчи…

 

Свечерява навън, свечерява…

Във мене уж е празно, а боли.

Във ъгъла на стаята мъждука нещо –

душата ми се свряла там… скимти…

 

А беше някога прекрасна!

И горда бе!  Несвеждаща глава!

И трудности посрещаше открито.

В живота справяше се с лекота.

 

„Със лекота” ли казах?!

Уви, не бе така…

Неведнъж сама наказвах

грешната й суета.

 

Научих я на смелост, гордост.

Дарих я с вяра и кураж.

Събираше със шепи обич, нежност.

Забрави що е плахост и мираж.

 

Препускаше във времето като пустинен вятър!

Сама със себе си се бори. ПобедиИ!

Понякога с небето нощем си говори,

споделяше със него своите мечти.

 

Предупреждавах я: „Хабиш се бързо!

Ще паднеш съкрушена някой ден!”

Не искаше да чуе. Отговаряше ми твърдо:

„Свобода ми трябва!” – научила това от мен.

 

Страхувах се за нея…

за мойта плаха, мъничка душа.

Бе крехка, лесно уязвима…

В какво превърнах я със гордостта?!

 

И все пак тайничко се радвах –

Уверена и волна покоряваше света!

Но днес е свита на кълбо във ъгъла…

Скимти от болка, наранена е сега.

 

- Предупреждавах те! - отцепвам рязко.

- Боли ме! Много ме боли!... –

тя стене, търси ласка…

- Къде е гордостта ти? Свободата ти? Кажи!

 

- Отне ги твоят дързък Разум.

По-силен се оказа… ПобедиИ!

- Със Разума се оправдаваш?

А мен оставяш…

Сама напусна тялото ми ти!...

 

…Тъй с моята душа си поговорих…

Допивам си питието. Цигарата гори.

Камината угасна. Очите си затворих.

И празно бе във мен. А ме боли…



Тагове:   мен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. helios - Много силно, много истинско и тъжно!
24.02.2008 18:07
Да, така е ! Разумът господства , а душата страда.
Ако успеем правилно да разчетем житейските уроци, може би ще постигнем равновесие.
Поздрави!
цитирай
2. dodo73 - Благодаря ти, helios!
03.03.2008 21:37
Ще ни стигне ли един живот... да постигнем равновесие?... ;)

За себе си... се съмнявам... :(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dodo73
Категория: Изкуство
Прочетен: 236308
Постинги: 149
Коментари: 358
Гласове: 3713
Архив