С илюзии предишни

и без слова излишни

посрещнах днес деня –

светът се завъртя.

 

Търкулна се стиха,

сразен от мисълта,

че тази еуфория

е друга категория.

 

Но как да продължа

да пиша без слова?!

Илюзията в мене

тъй безхаберно дреме…

 

Усмихвам се на слънцето.

Отпивам си до дънцето

кафето загорчало.

И… почвам отначало!

Vseki den mai zapo4vame taka:)))))))))))

Без слова аз днеска писах -
след горчивото кафе
на слънцето намигнах,
че да ми е съучстник,
вятърът и той дофтаса -
нали е любопитник,
но това слова не са
и първо дозите, съставките,
в действие
пуснах и бъркалките
и - ах, ох какво писание!
Върху фиданките
аз писах с голямо старание,
слънцето ме наблюдаваше
с голямо внимание,
вятърът
мартениците ми развърза...

Накрая се смееха дръвчетата
белосани, от слънчев лъч
всяко мартеница си върза,
вятърът подхвана белия ми стих
и в песен го превърна...
Погледнах се най-сетне в огледалото,
о, стихът ми бял
върху мен се беше пейстнал цял ;)

Присъединявам се към благодарните за новата придобивка на bizchoco!
Радвам се ,че посетих блога !
Стиховете много ми харесаха!

Коментар № 3 бе мой!
iliada

Главното е,че се усмихвате един на друг със слънцето и настроението ви е заразно :)Поздрав!

Благодаря, че ме посетихте и че ме усмихнахте!

Ябълков цвят, неугасващ е твоят оптимизъм, зареждащ и - както Ружена каза - заразяващ!

Слънчева и усмихната пролет желая на всички! :)