Вървяхме дълго време с теб един до друг.

Пътят бе един. Посоките – различни.

Живяхме в лунапарка на мечтите си.

Изпадахме във ситуации комични.

 

Ти беше винаги в „Гондолата” –

във облаците и във низините.

А аз – във вихъра на въртележката –

под блясъка на светлините.

 

Протягахме ръце един към друг,

но разстоянието бе голямо.

Понякога със поглед те следих,

но губех те... за миг те зървах само.

 

Тъй нашият красив, вълшебен свят

превърна се в жестока лудост.

И вместо щастие и много смях

ожесточихме се. Достигнахме до грубост.

 

Сега сме пак един до друг.

Но свърши карнавалът. Уморих се.

Ръцете ми премръзнаха от студ.

Иди си вече! Отегчих се.

 

В два свята сме със теб – съвсем различни.

Послушай ме! Животът е един!

(Хайде да не ставаме цинични…)

Нека поотделно да го извървим.

 

Живей си в своя свят. Бъди щастлив!

Опитай се земята да нарамиш…

А аз оставам в моя – за теб неприемлив.

Не се стреми във него да останеш!

I ti6inata zamrazna onemqla!Dori kru6kata elektri4eski sprq da premigva!Tupteneto na sarceto mi i 6umnata ulica 4u!Saznavam,4e trudno 6te doida nasebe si i 4e pak 6te se varna po-kasno prez tuk!

Разтърси душата ми!
Поздравления за постинга!

Когато двама дУши гледат в различни посоки и живеят в различни светове, по-добре е да изживеят живота си поотделно, но пълноценно. Излишни са заблудите, че може да се върне пламъчето на любовта. Колкото и да ровим в пепелта, нама да открием нищо, освен тлеещи души. Нека да се възродят като Феникс и да полетят в СВОЯТА посока!
Сърдечен поздрав и на двете!

Неприемливият свят никога не става дом за душата,а пропуканото винаги напомня за себе си,особено в любовта.Трудно решение е взела лирическата,смело...Поздравления за стиха и посланието му ...