"Сива пепел
                                          вятърът на времето пилее...
                                          Но може би искрица е останала
                                          и огънят ще оживее!" (mamaS)

С искрица пламва най-големият пожар.

Ала когато и ръцете ни премръзнат

не може да ни сгрее огненият жар,

щом пусто е в душите ни. И тлеем.

 

Лъжовните отблясъци пламтят.

Не може вече нищо да ни сгрее.

Камината угасна. Душите не горят.

А вятър чувствата пилее.

 

Така със тебе сме един до друг.

Но истината е..., че сме далече.

Душите ни, премръзнали от студ,

отдавна чужди са си вече.

Превръщат се искриците в звезди.

Но в небосвода няма да политнат.

Пилее вятърът мечти.

Душите ни мълчат. И няма да откликнат.

 

Щастливи във нещастието – аз и ти –

поглеждаме се, сякаш онемели,

със поглед се разбираме. Боли.

Но своя път отдавна сме поели.

 

И нека всеки следва своята звезда.

Тя пътя ни ще осветява.

Ще стиснем във юмруци своята съдба.

И никой няма вече с нея да се оправдава.

 

„Довиждане” и „Сбогом” си мълвим.

С усмивки се разделяме, но знаем –

живота си със друг ще споделим.

Дали след време с теб ще се познаем?

 

Ne si ostavola i dumi4ka za komentar!:)Vsqka edna kam koqto posqgam se okazva v nqkoi sledva6t red na stiha:).I az sam napalno saglasna,4e sazdadeni izkustveno i nai-krasivite pojari ne tiplqt,dori iliuziqta im ne ni radva.Naprotiv-vse po nerazbira6to gi gledame otstrani i se 4udim,no tam i nie li sme?!I kakvo li tarsim tam?I vse pove4e,i vse pove4e iskame da sme dale4!Vmesto da varnem vremeto propilqvame novo takova!:)-uspokoqvaiki se ,4e pone sme opitali....

"Не си оставила и думичка за коментар"... Нищо подобно! Я виж колко много думички намери... ;)
Така е, bizcocho, времето лети... безмилостно е!...
Живей за мига! И следвай своята звезда!
Прегръщам те с обич! :)