Подреждам сгънатите листи –

във тях са скрити мойте мисли.

И спомените също пазя в тях –

възход, падение, сълза и смях.

 

Написан стих – недоизказана тъга –

поредно „кабърче във мисълта”.

Усмивка. Блян. Копнеж. Любов.

Молитва. Опрощение. Тих благослов.

 

Шепот. Откровение. И вик в нощта.

Дирене на пътища. И полет без крила.

Сънища. Илюзии. Мираж. И зов.

Гняв. Обида. Изпитание. И порив нов.

 

В листи бели скрита е вина –

моя, твоя, чужда, на света…

И човешкото безверие е свито там,

търсещо отчаяно непостроения си храм.

 

Неизказанте мисли ми бодат в ума.

Изтръгвам ги със сила.

Забивам ги в листа.

И тихо ги споделям със света...

 

Подреждам сгънатите листи.

Пречиствам своята душа.

Помислите тази нощ са чисти -

без „кабърчета в мисълта”.

Ve4e znae6 kolko mnogo haresvam tozi tip poeziq:)!
A stih4eto e super!I az vse ne6to pregavam i uj raz4istvam,a posle go otkrivam staratelno pribrano v nqkoi 6kaf...:))))))))))
4ist otkam misli den:)!!!

slan4evo siqnie za men!:)))))))))))))
Da e palen s topli misli i usmivki tozi den!

Благодаря ти, мила bizcocho!
Не заключвай стиховете си, прибрани в някой шкаф!
Сподели ги! Съживи ги! Прекрасни са!
Поздрав от мен!