Тежи в гърдите ми…

Тежи!

Натрупан гняв

и толкова лъжи…

Със пръст в душата ми

дълбаеш.

Какво ми причиняваш

май не знаеш…

 

Тежат в гърдите ми

и гняв, и суета.

Признание за грях.

Обида. Самота.

Защо ли в мен

тежи вина?

Та ти си камък!

Без душа!

 

Тежи в гърдите ми…

Боли!

Въпроси ме притискат.

Светът ми се върти…

За гърлото ме стискат

несбъднати мечти.

Но всичко земно

има край. Нали?

 

И… значи болката

ще спре да ми тежи…

Не те упреквам! Не!

Не ме боли.

Вината си е твоя.

Живей със нея,

ако можеш ти…

А мене – просто забрави!

...са средство да преодолеем болката и емоцията. Когато са искрени и естетически издържани стават чудесна поезия. Желая ти късмет и щастливо вдъхновение!

... "кабърчета в мисълта" - бодат в съзнанието ми, докато не ги напиша. Неведнъж съм казвала, че нямам никакви притенции за поезия. Но да, искрени са емоциите, които изразявам. И да, болката намалява, а радостта се увеличава! И как иначе? Нали са "кабърчета в мисълта"! ;)
Благодаря за мнението ти и за пожеланията!
Сърдечен поздрав от мен!