Посветено на М.

Не си ти този, когото обичам.

За тебе няма място до мен.

За друг аз стиховете сричам.

Не искай да съм твоя в този ден.

За другия сърцето ми копнее.

Със него искам да съм аз.

А с теб сърцето леденее.

Крещи душата ми без глас.

И щом сарказма ти усети,

душата ми се свива в своя храм.

Реди неясните куплети,

но най-уютно й е там.

За друг и дните си наричам.

Със него искам да съм. Знам!

Не тебе. Него аз обичам!

Сега си тръгвам. Ти оставаш сам.

Жестоко е – ще кажеш. Но така е.

Ти сам съдбата проигра.

Сърцето… то не може да гадае

кога и с кой ще тръгне по света.

Сега си тръгвам. Остани със здраве!

И виното ми доизпий.

Не, няма аз да те забравя.

Но името ми от вратата ти изтрий.

Не ме моли. Минутите ще станат тежки.

За двама ни е трудно в този час.

Повярвай ми, постъпваме човешки –

така е… всичко свърши между нас.