Минават години…

През мен преминават

безброй много чужди

човешки съдби.

 

В душата се спират

и бръчки дълбаят.

Оставят за спомен

свойте следи.

 

Ще минат и други -

със радост, с тревога,

със своите трепети

в добрите сърца.

 

Аз вярвам! И давам!

Аз зная, че мога!

И щедро дарявам

любов, топлина.

 

При мене вий идвате,

мънички още,

със поглед отправен

напред – към света.

 

Уверени ставате.

Искате още!

И аз ви подавам

във шепи света.

 

Пораствате бързо.

Днес вий сте големи!

А мойта душа

е изпълнена с вас.

 

От всеки частица

при мен ще остане.

И нищо, че днес е…

Последният час.

 

Последен. И първи!

На прага сте – ето,

Животът ви чака

с открито небе!

 

Летете! Дерзайте!

Света покорете!

Пазете частица

и от мойто сърце.

 

Аз тука ще чакам

със трепет в душата.

Ще чакам не вас,

а ваш`те деца.

 

Ще имам ли сили

и тях, мои мили,

да уча 
как

се разперват

крила?...

S tolkova toplina i obi4 obvit stih:)!!!6te ima6-6tom ima sili za tezi dumi!!
Sgrqva tvoito stih4e ot vseotdainost!Prekrasno ne6to sa decata!Nezamenimo,rqdko sarce ima tozi ,koito moje da gi obi4a kato svoi !
Usmihnat den!

Хареса ми, а аз по принцип рядко чета поезия.

изпълнен с вяра и обич поглед напред!
Аз вярвам в силата на тези чувства!:)))

обич и топлина лъхат от твоят стих, Додо :)
Сърдечен поздрав, мила :)))

Да е синьо и безоблачно небето...и да са силни и уверени крилете!Поздрав!