Не върви пред мен –

ще ме спънеш.

Не върви зад мен –

ще те изгубя.

Върви до мен –

да те усещам.

 

Не искай да те следвам –

аз съм своенравна.

Не искай да те водя –

опашка не ми трябва.

Бъди до мен – опора,

а аз ще съм ти вярна.

 

Хвани ръката ми. Води ме

към нашата мечта далечна.

И все нагоре да летиме.

И любовта ни да е вечна.

 

Ний спътници ще бъдем

докрая на живота.

Със теб върви се леко.

Изпълваш ме с охота.

 

Животът е прекрасен!

Води ме. Не, не спирай!

И  хоризонта ясен

пред мен сега откривай!

''Животът е прекрасен!
Води ме. Не, не спирай!
И хоризонта ясен
пред мен сега откривай!''

Да бъде !
Отново много силно кабърче си създала :))))
Поздравления за него, мила Додо :))))

да откриеш този,с когото се върви леко и който те изпълва с охота-и това ако не е късмет!
Поздрави за стиха!

Zalisana dnes v sobstvenata si razgnevenost sam izpusnala da pro4eta tozi 4udesen tvoi stih.
No dori i v tozi kasen 4es s jelanie ti izpra6tam usmivkata na cqloto mi saglasie s dumite v stiha ti 4rez vsqka edna topla dajdovna kapka ,koito koi znae kak se poqviha tuk v neobi4aino za dajd vreme:))))
.........
Не искай да те следвам –
аз съм своенравна.
Не искай да те водя –
опашка не ми трябва.
Бъди до мен – опора,
а аз ще съм ти вярна.
....4udesno si go kazala!!!!

харесва ми, харесва ми!Добавям го, може, нали?