Изнизва се и този ден.

А с него – осъзнавам –

отива си и младостта от мен.

Не се страхувам,

че наближава старостта.

И с грохнало от грижи тяло

пак мога аз да полетя.

Духът ми млад е още, зная!

Във всеки миг мечтая и горя!

И делнично-баналните задачи

все още мога да превръщам във игра.

Обръщам се назад – признавам –

завиждам мъничко сега

на младото момиче, свило се

във огледалото на моята душа.

Не! Не треперя в страх –

живях и бурно, и щастливо,

и много плаках, и треперех в грях.

Да, свойта младост неусетно,

но пълноценно изживях!

 

kakav vaztorg vlq v men sas stihat si:))))))))))Burno te pregra6tam,za6toto i moqta du6a ne uspqva da se spravi s vazrastta i vse si podska4a po detski sas vremeto:))))))))

Липсваше ми....
''Да, свойта младост неусетно,
но пълноценно изживях!'' - това е най-важното, макар, че не съм напълно съгласна с това.
И ти, и аз, и bizcocho сме все още в разцвета на младостта ;) :)))
Сърдечен поздрав за поредното силно кабърче :)))