При мене идваш

боса, бяла, подивяла.

За миг не спираш

дъх да си поемеш.

И като буря развилняла

косите буйни

в моето лице пилееш.

Поспри за миг,

тъй само… да те зърна.

Чертите твои аз да разпозная.

Позната си ми…

Откъде се върна?

Не ми оставяш време да гадая.

 

Ха, искаш аз да те усетя?

Да, чувствам те във себе си –

така е. Но някак странно е…

не мога да не го призная -

уж в мен си, а си толкова далечна…

Познавам тази волност, тази дивост,

и пламъчето във очите ти познавам.

Но някак смътно помня тази живост,

с която някога света си покорявах…

 

Поспри се. Моля те,

за миг поспри се само,

че свят ми се зави от тебе…

Да, волна, дива си! Но укроти се!

Да чуя ударите на сърцето разтуптяно.

И тях като че ли ги разпознавам…

Галоп на конче подивяло!

Да, ударите на сърцето мое…

Сега видях и личецето ти засмяно…

 

Позната си ми! Толкова позната!

Коя си ти, прекрасна самодиво?

Отде се взе туй чувство тъй щастливо?...

От срещата със теб ли?

Не, не искам да гадая…

Но…този порив див…

Познат ми е… Да, зная!

Това съм аз!  -

и няма как да не призная –

 

от миналото си изплувах

и слях се със безкрая…

 

Razplaka me!Dokosva6!Nejnost,4uvstvo...du6ata si az slqh sas stihat ti...nqma dumi za vazdeistvieto mu!
Asmiracii!!!

Благодаря ти, bizcocho!
Хубаво е да се срещнеш със... себе си! Понякога трудно се разпознаваме... има над какво да се замислим - дали не се отдалечаваме от самите себе си... И ако е така - струва ли си?
Спокойна вечер ти желая, мила!

га си отвориш вратнята, не мож я затвори... ;)
Идвах при теб, Димо и прочетох, ама останах безмълвна. Реших да не те прекъсвам... ;) Пък и с баджанака разпивате... фуста ви не требе :)))
Благодаря ти, че намина в боя блог, Талибандимо! :)

Самодива остани си -
много луда, много дива :)

Не я превръщай самодивата
в жена обикновена ;)

Запази магията,
живей на вихъра в стихията... :)

Ще запомня думите ти! Благодаря!!!