Заспал вулкан съм – трябва да го знаеш.

Не се опитвай чувства да разпалиш,

че ще изригнат с пълна сила

по-мощна и от всякаква закрила.

 

Затишие пред буря съм. Пази се.

И винаги нащрек бъди.

Че ураганът мигом се задава

и може всичко със замах да разруши.

 

Вълна на океан съм. Не забравяй.

Красива съм, но само отдалече.

А доближиш ли ме, прощавай,

човек-амфибия ще трябва да си вече.

 

Праволинейна съм като реката.

По-тиха съм и от водата.

Но можеш да потънеш лесно,

ако нагазиш в дъно неизвестно.

 

Изливам се като дъжда пороен.

Разхлаждам и духа ти зноен.

Но мога да измия и тъгата

на твоята душа богата.

 

По-силно грея и от юлско слънце.

От светлината ми покълва всяко зрънце.

Но мога и да заслепя

разголената ти душа.

 

Издигам се като дъгата пъстра.

Извивам и осанката чевръста.

Повярваш ли във мойта пъстрота,

за миг забравяш всякаква тъга.

 

И водопад от обич съм. Повярвай.

Във мен се отразява слънце и дъга.

Преливам от любов и нежност.

Но мога и във обич да те потопя.

 

Не мога да съм само кралица на нощта –

магична, ярка светлина – Луна или звезда.

Луната и звездите са студени.

А аз съм просто твоята ЖЕНА.

Очарователна си! Предупреден-не зная,но щастливец той,мъжът,когото обичаш,със сигурност е! :)

Хареса ми-и стихът,и посланието му!Поздрав!

Поздрави!:)