Търся те…

Не мога да те видя…

Липсваш ми…

Гласа ти чувам често аз…

Усмихваш се,

но снимката е няма…

Нашепваш нещо със очи,

без глас.

Помня те.

Не бих могла да те забравя!

Ти бе учител в занаята

и приятел мой.

А днес те няма…

Как сега да си проправя

път към твоя кът,

където си в покой…

Чувам те.

Смехът ти ме разсмива.

Все още в мен оттеква

твоят смях звънлив…

Няма те…

Истината сякаш ме убива.

Липсва ми

и твоят поглед чист…

В полет бе!

Небето се разтваря.

То те прие

с разтворени криле…

Ти полетя, приятелю!

Аз няма да забравя

душата чиста

и златните ръце!!!

Тука съм.

А теб те няма…

Творихме заедно

с душа, с ръце.

Няма те…

Но в мен остана

споменът за твоето

       необикновено

           златно

             човешко

                сърце…