Хей! Здравей, Душа човешка!

Ти ли ме извика, или стана грешка?

Стори ми се, че във тебе

волята ти безхаберно дреме.

 

Аз съм силата, която

бори се със всичко свято.

И запълвам всяка празнина.

Днес наред е твоята душа.

 

Позволи да се представя,

за да може най-накрая

твоята душа саката

да прелее във позлата.

 

Аз сестра съм на Лъжата!

ПоканИ ме в твоята обител свята.

Искам в теб да се развия,

истината да убия.

 

Аз съм Мързела. Не крия –

работата с мен умира.

Търся слабите души

да погубя в тях мечти.

 

Аз съм Завистта човешка.

С лекота и със насмешка

боря се с упоритостта.

Оправдавам всякаква вина.

 

Аз съм Подлостта и Алчността.

Егоизъм съм във любовта.

Силна съм, но пък дарявам слабостта

на измъчената ти душа.

 

Виждам- поддатлива си и безразлична.

Толкова гостоприемна и различна!

Благодатна си за мен!

Тъй осмисляш моя ден!

 

Многолика съм и зная –

мога всяка роля да играя.

Стига ми да виждам само

твойто отчаяние голямо.

porazi me s tozi stih!Ko6marno e,no ...e istina:((((

Безсилието и отчаянието извикват нечакани и неканени от нас гости.
Когато забравим стремежите си, когато се чувстваме уморени и обезверени, ставаме поддатливи на тази... "многоликата, неканена гостенка"...
Но пък всеки от нас запазва в себе си Силата (макар и дремеща) и я събужда, за да прогони нежеланата гостенка! Всъщност... въпрос на избор е - някои са твърде гостоприемни и тя се настанява трайно в душите им... Аз не бях гостоприемна! ;)