Старите утъпкани пътеки -

обрасли са със тръни и бодли.

Не ме боли, че днес непроходими

са нашите рисувани мечти.

Боли ме, че не стигнахме докрая

на илюзорния си път.

Боли ме, че сама съм днес. И зная –

без теб не мога да създам мечтания ни кът.

Старите утъпкани пътеки…

Днес в черни пламъци горят.

По тях минавам и нозете ми изгарят.

Дочувам ехо – спомените ни ехтят...

Старите утъпкани пътеки!

Без теб са грозни, каменисти и мълчат.

Вървя и търся светлина във мрака.

Усещам – мигове неизживяни ме зоват.

По старите утъпкани пътеки

без теб не мога да вървя.

Ще търся нови пътища! Но теб те няма…

Кажи ми – как сега да продължа?!...