Картина пъстроцветна и сивееща.

Преливаща от музикален тон и тишина.

Във ъгъла – старицата немееща.

До нея – кръст съборен. Грехота.

В картината се отразяват и годините.

Сезоните се сменят. Светлина и мрак.

Уж пролет е и птиците ликуват,

а е студено като в есен. Зимен хлад.

И водопад си имам във картината –

преливаща любов и топлина.

Зеленината е блаженство – но за другите.

Във моята картина е мечта.

И вятър развилнял се. Но потребен.

Неканените мисли разпилял.

До него поривът. Мигът вълшебен.

И мъж прекрасен – малко закъснял.

И младенец усмихнат грее във картината.

Това е свидната ми рожба – сладко спи.

Над него слънце се усмихва и градината

разцъфва във блажени красоти.

Намръщен облак. Гръм. Светкавица.

Пороен дъжд, измиващ рани и сълзи.

Дъгата – пъстроцветната красавица –

предвестница на сбъднати мечти.

И езерцето кротко. И къпината.

И пътища с напукана земя.

И камъните обли. А до тях и половината

отсечена от хората гора.

Богата е картината. Но в ъгълчето й

останало е петънце неизрисувано -  мечта.

Сивее там платното на картината.

Картина ли? Това е моята съдба.