Уморих се… цял ден тичах.

Бързах във потока на деня.

Думи ласкави изричах.

И обичах даже и врага.

Уморих се от усмивките фалшиви.

От любезности - възпитани, но зли.

От ласкателства красиви.

И от плоските лъжи.

Уморих се да посрещам упреци

и стоически да се държа.

Не, не се страхувам от циници.

Тях по-лесно ще ги понеса.

Но се уморих от хорската фалшивост.

Тя убива моите мечти

за живот, във който с издържливост

ще изкачвам с гордост висоти.

Уморих се… толкова съм уморена…

Търся рамото ти… Сладко спиш.

Ще полегна тихичко до тебе.

С твоя сладък сън дано ме заразиш.