Очите ми превърза със ефирен шал.

Пое ръката ми. Аз тръгнах.

Загърбих миналото си без жал.

Повярвах ти. Мечтата си прегърнах.

Качих се в плаващия сал.

Поех със тебе по реката,

а тя тече напред – и никога назад.

Събрала ни бе днес Съдбата

да търсим с теб мечтания ни бряг.

Дали ще можем някога да го достигнем?

Вятърът повява с нежен хлад,

но вярвам аз, че с теб ще преоткрием

един вълшебен, слънчев свят.

Безсмислено е в стария да крием

душите пресушени от жажда и от глад.

И колкото да е студено,

и колкото да ни болят

сърцата – мъничко смутени –

към неизвестното ще се стремят.

Развя се шалът фееричен.

Очите си отворих и видях,

че ти си мъж, различен и обичан.

За тебе цял живот копнях.

Лъчите слънчеви ме заслепяват,

в реката тиха те се отразяват,

превърнали се в слънчеви звездици, плават

до нас, пред сала на една мечта,

поел в посоката на Любовта.

Със хлад подухва вятър леко.

Но вече с топлина в сърцето

съзнаваме, че аз и ти

сме заедно във нашите мечти.

Като звездици, реещи се две,

танцуваме под синьото небе

и със надежда се стремим

душите си да съхраним.

Доплували до суша във нощта,

пристъпваме по ивицата на брега.

Развявам нежния си шал,

а ти завързваш нашия вълшебен сал.

Това е островът на Любовта!

Осъществихме нашата мечта!