Веднъж ми каза ти:

„Превържи крилата си.

Земна ти бъди!

И разкрий душата си…”

В очите ти блести

скритата тъга.

А мене ме боли

от твойта слепота…

Но друг път каза ти:

„Поеми ръката ми!

С мене остани!

И бъди звездата ми!”

Звездите са звезди,

защото са в небето.

Погледни в очите ми

и чуй как бий сърцето.

На тях се довери!

Забрави звездите.

Любовта ме вдъхнови

и дари мечтите…

Сега ми казваш ти:

„Докосни душата ми!

В нея потъни!

И открий мечтата ми!”

Нима прогледна ти?!

С обич озари земята ни.

Тръгваш с мен, нали?

Заедно! Към светлината ни!

Сега сме аз и ти!

Погледни мечтата ни –

в нас е тя, блести!

Да, изгря звездата ни!

 Този стих изникна спонтанно в съзнанието ми. Но след поздрава на един уважаван от мен човек - с песента "Лодка ли е любовта" на "Сигнал", реших да се опитам да редактирам стиха си...
Текстът на Кръстьо Станишев е УНИКАЛЕН И СЪВЪРШЕН!!! Но под въздействието на невероятно нежната музика на Морис Аладжем, редактирах своя текст... Сега може и да се изпее ;) За пръв път правя това. Виждам недостатъците, но мисля, че се получи...

http://www.zazz.bg/play:4de6192f

Веднъж ми каза ти:

„Превържи крилата си.

Земна ти бъди!

И разкрий душата си…”

Но друг път каза ти:

„Поеми ръката ми!

С мене остани!

И бъди звездата ми!”

Припев:

Крилете си сега отпуснах.

Мъртво е синьото небе.

Защо така те в мен допуснах…

Нещо в тебе ме зове…

Сега ми казваш ти:

„Докосни душата ми!

В нея потъни!

И открий мечтата ми!”

Нима прогледна ти?

Тръгваш с мен нанякъде…

Заедно, нали?

С теб към светлината ни!

Припев:

Мечтата ни сега полита

гордо в синьото небе.

И разумът сега не пита

твое ли е туй сърце…

Ще се радвам, ако коментирате (вкл. и със забележки)! ;)