Добър вечер, приятелю мой!

Ти се върна?! Но свещта угасна…

Тъмно е при мен и всичко е в застой.

Само вън нощта е ясна.

 

Е, добре си ми дошъл!

Само че във мен е вече празно…

Моят свят със теб си отишЪл –

щастие да търси. Но напразно…

 

Същността ми си остана с мен.

Мойта същност – странна, неразбрана.

Изгоря, изтля и слънчевият ден…

И душата – със неизлечима рана…

 

Лек ми носиш? От любовния балсам?

Няма да помогне… инвалидна е душата…

Закъсня ужасно много!... Май си и пиян?...

Приседни, де! Ха, и твоята душа ли е саката?

 

Е, де ходиш? Разкажи! Седни!

Много път ли си изминал? Толкова далече?!

Разкажи, де! Нищо че боли…

Аз съм жива още, бре, човече!

 

Обещах, че ще те чакам. И дочаках, знам.

Но пък сили нямам вече…

Чаках те във своя храм…

Но пък толкова вода изтече…

 

Хей, защо се тъй вторачваш в мен?

Нещо лошо ли ти казах?

Просто… е далечен онзи ден…

Да те чакам се самонаказах…

 

Затова съм тъй различна аз…

Не онази… милата, добрата.

Ослепях от взиране, останах и без глас,

със душа погубена, саката…

 

Е, дочаках те. Видя ме. А сега върви!

Свойто щастие иди да дириш!

Да, приятелю, за мене не мисли!

Няма вече в мен какво да видиш…

Наистина ли нищо в теб не трепна,
дори и за един момент ?
Дори, когато го посрещтна
със онзи хубав комплимент ?
:)))

Когато си премръзнал, не усещаш
ни болка, нито обич, ни вина…
А той не може вече да ме стопли…
любимият ми… твърде много закъсня…
:(((

cqlata nastrahnah....4eteiki go prez men ne prestanaha da preminavat valni i kojata mi vse pove4e nastrahva6e....
stiha nqma nujda ot komentar...mal4anieto pred nego e po-silno ot kakvato i da e duma!!!

Да помълчим заедно... ;)