Луната на парченца се разчупи.

А Слънцето на прах се разпиля.

Внезапен вятър-ураган задуха.

И дъжд пороен заваля…

 

И въздухът задушен се пропука.

Морето като влюбено сърце се разтуптя.

И чайката превърна се във щука.

А рибата в небето полетя…

 

Тъй цялата Вселена се развихри.

И Бог заплака, виждайки това -

безсилен е Всевишният пред тази гледка…

че болката човешка бе объркала света…

описала:))
Не го прочитам за първи път. Наистина ме впечатли.
Поздрави:))

Благодаря ти, eraklia!
Може би последния стих на третата строфа трябва да се промени...
"че глупостта човешка бе объркала света"
Но когато го писах, болката беше по-силна, макар и провокирана именно от глупостта човешка...
Сърдечен поздрав! Чета те винаги с голямо удоволствие!