Слънцето изгря, но пък изгрев няма.

Будна е нощта и дълбае в рана.

Днес не съм сама – споменът остана.

С мен е песента за Любов-измама.

 

Тръгвам по света себе си да диря.

Спъвам се в пръстта. Свят ми се завива.

В танца на нощта себе си откривам.

Пея песента. Думи не подбирам.

 

Слънцето проби облак своенравен.

Като с меч разби мрака в мен удавен.

Пея песента за Любов мечтана.

Къпя в светлина свойта люта рана.

 

И изгря деня. С него се прераждам.

Леко в песента думите нагаждам.

Днес не съм сама – пея за небето.

С мен е Любовта – нося я в сърцето!

 

за толкова красота!И песенност!
Поздравления за стиха!

Ценя високо твоето мнение! Благдаря! :)
Сърдечен поздрав от мен
с пожелание за слънчев и прохладен ден! :)))

твоето кабърче, Додо ! Красиво, нежно и пак много силно!
Винаги носи Любовта в сърцето си !

Щастлив и усмихнат ден ти желая :)))))

Приеми това "музикално" кабърче като специален поздрав за теб!
:)))))))