И пак във циркова арена

сред светлини и блясък от лъчи

с усмивка на лицето – с грим изобразена –

той публиката своя весели.

 

Разсмива хората със своята неловкост –

кълбо напред, залитане встрани,

а после падане на твърда плоскост –

лицето му се смее със сЪлзи на очи.

 

Овации! Аплодисменти бурни!

Ръце разтваря – от сърце благодари.

Но никой може би не знае,

че точно в този миг душата му крещи…

 

Отмина цирковото представление.

А с него и денят, и оня свят,

във който клоунът със вдъхновение

дарява смях със своя занаят.

 

Да, циркът свърши. Във своята гримьорна

остава клоунът пред огледало сам.

Душата си разголва – усмивчица покорна.

Грима си смъква, но остава ням.

 

Блуждае погледът… за миг се спира

в онези тъжни две очи,

във огледалото които той намира.

Душата стене, а сърцето пак кървИ.

 

Във ъгъла на тясната гримьорна

сълзата истинска блести.

Сълза човешка, не на клоуна.

Сълза от сбъднати мечти…

 

Внимавай днес какво си пожелаваш,

за да не може утре твоите мечти

да те накарат да се самосъжаляваш…

и да не рониш клоунски сълзи…

 

И все пак… всички днес сме клоуни

под купола на цирка стар – Живот.

Във представлението – с маски и балони,

в гримьорната – с ковчежето кивот…

Лек ден!

Силно и предизвикващо размисли...
Сърдечен поздрав за него, Додо !

Специални благодарности за теб, Есси - за постването на клипа! :)))))))))))
Слънце в душата и усмивки по лицата ви желая! :))

Страхотно стихче, Додо! Кой би могъл да знае какво крием в сърцата си зад усмивката...

Благодаря ти! Понякога дори самите ние не знаем какво се крие в сърцето ни... А усмивката... Вярвам на усмивката в очите, а не на тази... от извити в дъга устни... :)