http://vbox7.com/play:ac3ba744

    Не можем да се научим да ценим времето. Всеки бърза. Времето ни тегли с магическа сила. Бързаме. За нещо. Към нещо. Тичаме. Бягаме. Работа. Сметки. Ангажименти. Служебни срещи… Живеем на бързи обороти. А забравяме мечтите си. Всъщност не! Мечтаем. Но стремглаво се отдалечаваме от това, за което мечтаем.

Бързайки за работа, мечтаем за почивка. А когато „почиваме”, си мислим за работа. Плащайки сметки си, мечтаем за печалба. А когато печелим, харчим парите си за сметки. Поемайки повече ангажименти, се чувстваме пълноценни, но уморени и мечтаем за спокойствие. А когато сме спокойни, се чувстваме депресирани и непълноценни. Срещайки се с различни хора, разменяме информация, обогатяваме познанията си, но мечтаем да останем сами вкъщи и да прочетем отдавна неразгръщаната книга на нощното шкафче. А когато останем сами, се чувстваме самотни…

Бързаме. Тичаме. Бягаме. И закъде сме се разбързали толкова? Към мечтите си? Или… от мечтите си?

Всеки от нас мечтае за собствен дом. Едни успяват да го изградят навреме. Други – цял живот не успяват. Мечтаем за любим човек. Някои го срещат. Други – цял живот го търсят. Мечтаем за хармония и домашен уют. Някои ги постигат. Други – цял живот се разминават с тях…

Нищо ново не казвам. Истини, до болка познати… Но колко често се замисляме, че когато постигнем мечтите си, не знаем как да се радваме на постигнатото? Мечтите са ни нужни, за да се стремим, да се развиваме, да се движим във времето и пространството. Осъществяваме ги. Но ги набутваме някъде надълбоко… И само ако стане въпрос кой колко е успял в живота, се сещаме да ги изровим от скрина на душата или съзнанието си, да ги поотърсим от праха и да се изфукаме: „Аз постигнах мечтата си!”. Колко често поглеждаме към някогашната си мечта? Колко често й се радваме?

Години наред мечтаех за време, в което ще бъда с мъжа на живота си. Беше трудноосъществима мечта. Почти невъзможна. Но нали „за любовта няма граници”… постигнахме мечтата си. Сега лежим един до друг, в едно легло, в една постеля, а сякаш сме в два различни свята. Постигнахме мечтата си – заедно сме. Но всеки се е зареял в Нищото… А Нищото, всъщност е Нещо, но за всеки е различно… Осъзнаваме, че гледаме в различни посоки. И вземаме решение – всеки да следва своята. Но нали сме разумни - обмисляме. И разбираме, че всъщност, ако се разделим, ще допуснем грешка. Защо? Нали се стремим в различни посоки… Нали всеки от нас живее в свой собствен свят… А тръгвайки си (пък макар и само мислено), осъзнаваме, че сме си нужни... Мазохистично е някакси… Е, да, нали и двамата сме част от някогашната ни вече осъществена мечта… Решаваме – оставаме. За да не погубим мечтата си!... Преглъщаме. Мълчим. А всъщност и двамата осъзнаваме, че мечтата ни отдавна е погребана… Но си въобразяваме, че нямаме право да я загърбим. Като паметта на много близък човек, когото сме изгубили… 
    Защо допуснахме мечтата ни… (осъществената ни мечта) да умре? Защото не й се радвахме. Не умеехме? Не знаехме? Забравихме?… Защото бързахме. Нанякъде… За нещо… И бързайки, разпиляхме постигнатото. Загубихме го някъде във времето и пространството. Упрекваме се един друг – кой какво е направил или не е направил, кой какво е казал или не е казал, кой какво е пропуснал или не е пропуснал… Виним се един друг. Но всъщност знаем къде се крие вината на всеки един от нас – не се научихме да се радваме на мечтата си…

 

 

Дай ми време – „Конкурент”

 

Хей ти - загадъчна жена
нежна като утринта
мечтана като свобода.
Знаеш ли, че има нещо в теб,
което кара мен сега
да чувствам любовта.

Припев:
Дай ми време
за любов ти дай ми време
За мечти ти дай ми време
За любов ти дай ми време.

Хей ти, момиче мило, спри
не отминавай пак,
а погледни назад.
Замълчи - с очите ми кажи
с устни потвърди
желаеш ли ме ти.

Хей ти - без теб, повярвай ми
без твоята топлина
не мога да заспя
Разбери - вятърна жена
посоката смени
и при мене се върни.

А Грешката, сама по себе си, е твърде относителна... Вяра!!! Нищо повече. :)

Но за съжаление не мога да се съглася...:( Искрено ти пожелавам да съхраниш вярата си и да попиваш всеки, ВСЕКИ миг от живота си! А ако живееш на бързи обороти, да успяваш да се насладиш на всичко около себе си и в себе си! Защото... имаме само един живот! ;)
Сърдечен пздрав, Яничка! :)

Знам за какво говориш.

Иска ми се да са по-малко хората, които не са се научили да се радват на мечтите си... Иска ми се да имаме (да намираме) време да оценим и да се насладим на постигнатите мечти!...
Дано!...