Фигурално ми е във душата.

Многостранно, ръбесто и ъгловато.

Искам да прогоня самотата

от сърцето си сакато.

 

Паралелепипедно заключена във сфера

търся игрек или хикс.

Изчислявам… пак пресмятам, меря

своя фигурален микс.

 

Като Сфинкс във пирамида

съм вградена в своя свят.

Давя се във чуждата обида.

Проектирам нов квадрат.

 

Пак разглеждам равнината

Тръгвам по извитата парабола.

Но не знам квадрата на страната,

за да съчиня и своя фабула.

 

Уморих се от ъгли и ръбове,

паралел, височина, катет…

Не участвам във душевни търгове.

Днес дошъл е моят ред.

 

Ще чертая своя диаграма –

вертикал, хоризонтал –

Ще открия нова панорама

и ще тръгна по диагонал.

 

Устремена към безкрая,

аз ще следвам новата проекция.

Няма вече да си трая –

днес нанасям първата корекция.

 

Спирам в кръг да се въртя.

От основата на моята душа

аз чертая своята височина –

права линия към центъра на твойта равнина.

Моля математиците да бъдат снизходителни... Това е само игра на думи... ;)

Поздрави!:)

добре владееш математика
Поздрави dodo!!

че нищо не разбирам от математика! То си и личи, де... ;)
Поредното противоречие - не разбирам математиката, а пиша стих за геометрията на душата си... ;) Е, надявам се да открия СВОЯТА теорема! ;)
Благодаря ви, helios и ddima! :) :)

Животът тече вън от моя живот ...
Но тече !