Прочетен: 4986 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2008 20:37
"Разрових огъня във не едно огнище,
разплаках тишината неведнъж"
(Геновева Симеонова)
Ръцете от жарта са изгорели,
но галят като нежно кадифе.
Душите – крайно издребнели,
крещят: „Жулиета трябва да умре”.
Ала Жулиета днес разплаква тишината.
Разплаква я със своята любов.
Защо линчуват? Любовта е свята!
Макар да е под грешния покров.
Ще бъдеш в бяло утре! Само трябва
ръцете от греха да си измиеш.
С душа, пречистена от старите товари,
ти новата си същност ще откриеш.
Но няма да си вече Жулиета,
обичаща до смърт Ромео.
Ще пиеш пак горчиви питиета.
Но ще навеждаш своето смирено чело.
Това ли искаш, мила Жулиета?
Да се откажеш ти от своята любов?
Художникът рисуваше портрета -
жената в бяло - като примадонна,
със скрит в очите зов и порив нов.
Поздрави за стиха!
Благодаря ти, мила Ружена! Слънчев и прохладен ден ти желая! :))
Аплодисменти, Додо!:)))***
Много хубаво...Много...
Красиво юлско утро! :) Много усмивки ви желая!
:)))))))))))
2. Отиде си... В памет на Борко...
3. Гласът на спомена - В памет на най-добрия ми приятел!
4. Един от първите полети на Борко
5. Ведрин - ~През времето преминах като стих...~
6. Блогът на pin4e
7. qbylkov cvqt - "Магия за обич"
8. rujena - "Римувани думи"
9. Цефулес - Странстващият медиум"
10. fenris - "Вълкът единак"
11. essy - "Блогът на Чарли"
12. Славей - "Духовна поезия"
13. mamaS - "Аз, времето и другите неща"
14. felisia - "Шепа светулки"