Когато истински обичаш,

а любимият ти в нещо сгреши,

недей от раз да го отричаш.

„Грешилият грях нечий ще прости”.

 

Но щом обичаш, значи се надяваш,

че истинската обич той е съхранил.

И няма ти какво да му прощаваш,

дори и много да е съгрешил..

 

Защото обичта не може

да съди, да роптае и вини.

А ако нещо те тревожи,

ревизия душевна днес си направи:

 

Дали обичаш безрезервно,

или си съдник в любовта?...

Сърцето щом пулсира нервно,

дали не властва грозната лъжа?...

 

Когато истински обичаш,

не се налага да простиш.

Защо в любов със лекота се вричаш,

щом егото те води и кориш.

 

Когато истински обичаш,

с доверие приемаш любовта.

И от любимия събличаш

тежащите окови – грях, вина.

Ако истински го обичам
ще му простя всички грехове
и нека не се заричам
и мене може грехът да призове

Ако истински го обичам
ще преглътна всички страхове
само искам да е искрен
и да ме предпазва от подлите
н
Ако истински го обичам
ще си затворя очите пред интригите
и няма да позволя да ме обсебват
лъжливите и завистливите

Лъжливите и завистливите
са преходна величина.
Не затваряй очи пред интригите,
а ги подмини със лекота в света.

Защото щом си истински обичаща
ще бъдеш само с любовта,
ще бъдеш бяла и приличаща
на слънчев лъч, раздаващ светлина.