Оглеждам те...
Не с поглед, взрян в лицето ти.
Оглеждам те със цялата си същност.
Сияе пак пред мен душата ти.
Да, светлина ти е присъща!


Докосвам те...
Не със върха на мойте пръсти.
Докосвам те със женската си нежност.
Усетих... Дяволът във теб се кръсти...
Прогоних го във Адова безбрежност.

Изпивам те...
Не със вампирско кървавите устни.
Изпивам насъбралото се в теб безверие.
Наместо гняв и лицемерия изкусни,
във теб посях аз зрънцето Доверие!

Издигам те...
Не със слова възхвални, нереални.
Издигам те над хорската суетност.
Лети към своите мечти потайни!
От мене нямаш вече ти потребност.

Отдръпвам се...
Със болка, с огорчение.
Отдръпвам се от твоя свят измислен.
Не ме наказвай със презрение!
Разбрах, че моят опит е безсмислен...

Сбогувам се...
Не с пориви, мечти, копнежи.
Сбогувам се със твойто безразличие.
Напразни бяха моите стремежи -
пред мен е Янус* в своето двуличие....

-----------------------------------------------------

*Янус е най-древният бог в римския пантеон. Често е бил изобразяван с две лица (Janus Geminus) или с четири лица (Janus Quadrifrons) - от средновековието символ на двузначност, двуличие.

Още за Янус: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D1%81