Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2018 21:46 - РЕКВИЕМ ЗА СЕЛО ЛУКОВО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 6573 Коментари: 11 Гласове:
8

Последна промяна: 15.01.2018 18:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     
                                                                       С посвещение на блогъра Санде:

                                РЕКВИЕМ  ЗА  СЕЛО  ЛУКОВО  И  ВИЛНАТА  МУ  ЗОНА

 Луково е село в Голема планина, част от Софийската планина, на границата й с Малата планина. Махалите се разпростират на огромна площ по долината на р. Луковска и достигат ридовете около нея, достигащи надморска всочина около 1000 м. Землището на селото е между реките Батулийска и рида, наречен Турска могила. То наподобява триъгълник, като един от върховете му е връх Голата глАва, останалите два са където свършват двата рида, отделящи се от този връх при река Искър. В някогашната махала Турска могила са живели няколко семейства турци – единствените етнически турци по долината на р. Искър! -  които след 1878 г. са се преселили в Турция. Къщите и имотите си продали на безценица или изоставии. Тази махала бе обитавана до 1976 г., когато след земетресението изворът на махалата поради разместване на земните пластове бликна до ж. п. гара Владо Тричков. Останали без вода, хората напуснаха селото си

   От с. Луково започва стар много сериозен път, който е бил ползван преди да се построи пътя покрай р. Искър. Този път е достигал рида при вр. Голата глАва и след това е продължавал по рида над София с възможности за спускане в селата от Курило до Бухово.

    Към с. Луково принадлежат и двете махали Голата глава. Над тях извира река, която тече в обратната на р. Искър посока, после се извива на 180 градуса и се влива в Батулийската река. Като обгледно място вр. Гората глава може да се мери с всички старопланински върхове, а двета му махали се явяват в центъра на прекрасна мека планинска гънка с гора под махалите и с пасища за животни над нея. Голяма красота! Тези две махали, които са еедна под друга и още една махала с две къщи на равна поляна, обградена от две поточета са ми любимите места в Луково. Но красиви кътчета по долината на р. Луковска има навсякъде. Заради „инфрастуктурата” си  - през Лукоово се е пътувало за Софийско – Луково е било доста голямо село.

     В пролома има още едно Луково, наричано Бовско. То се намира по средата на пътя от с. Бов за с. Лакатник, и там е голяма красота. В него има много оброци, докато в другото Луково оброците са от камъни, доста големи, с огромен дъб до тях, носещи имената на светци. До един такъв оброк с причудлив камък построиха новото манастирче на Луково. Наблизо до него след Деветото премахнаха изчезнаха един оброк и построиха на неговото място партизански паметник, днес ограбен от към джелезо и плочки. Дъбът обаче не отсякоха.

    На доста градове и села има табелки, свъзани с нещо забележително от историята им, от природата им. При входа на с. Бов има табелка: 806 години село Бов. При Трън има едно голяма и много смешна табела на която пише: От Трън по-убаво нема! Като турист, познаващ много добре страната си  и двете отщипани части от Трънско по Ньойския „договор”, днес в Западните покрайнини, приемамнаписаното съвсем сериозно. За с. Луково най-подходящата табела би била:

                                        681 – 1944

     Излагам и мотиви защо надписът да не е никакъв друг – през тези години го е имало село Луково. След 1944 започна поставянето на края селото, кото привършва. Селото е планинско, нямаше змя, не вървеше тук да се приложи сталинската колхолизация, поради това тук приложиха нейна метастаза - одържавяване на горите, пасищата и животните на хората. Без имотите си и без животните си, селяните напуснаха селото си и се преселиха в София по няколко начина. Първият бе незаконно, построявайки за един ден къща край София. Вторият вариант бе с връзка /партизаанска?/. Други пък е преселиха законно с договор да получат жителство ако работят по 10 години в строителството, транспорта, чистотата или Кремиковци. Залезът на селото настъпи. Отнемането на имотите на хората поради въвеждане в страната на съветската система ги пропъди от родните им места. За степента на тази жестокост спрямо хората, не само от село Луково ще направя едно сравнение. 500 години турско иго не достигнаха на турците да бастисат селото, съмо първите от общо 45 години съветско управление на страната ин бяха достатъчни да  бъде срутена основата на страната ни, нейното село. И не смо това…

    Стремежът на хората от Луково обаче да запазят връзка с родните си места ги теглеше обратно, те пътуваха когато бе възможно до изоставените си домове или при възрастните си роители да помогнат с нещо. Селото обаче бе тръгнало безвъзвратно към смъртта си…

   Подем, но привиден и без бъдеще започна в селото заради природната му красота. По Постановлени на МС се раздаваха пустеещи земи, но и тогава постановленията бяха мошенически, както и тези от времето на Крадлив Дедо за заменките, когато сипеи и урви свогенски бяха земеняни с черномодски ивици. Нека напомня, че Крадлив Дедо „работеше” с кмета на Своге, който бе от ДПС – област със статута на областта Правец, незаависима от София-област. Спомням си и за една друга мошеничка тенисистка, наппавила заменка на панелка/и/ срещу част от Борисовата градина, която застрои. Хора от Луково тогава се вредихаа да получат земи по Постановлението, но и такива, които понаваха красотат му и можеха да се включат в листите за раздаване. Започна ремонт на някои от изоставени къщи, които получиха името вили. Друга опция бе до старата къща да се построи нова. Имаше и трета опция - строиш където решиш, после плащаш на мафията в Общината за узаконяване, придобиване на собственост, както се „отчетеш”. Имаше и опция да се събори старата къща и да се построи нова или ако няма стара на парцела с приблизително указани граници да се подстрои нова. Появи се и ново понятие, женско место, което означава крайно место до гора или ливада и възможности да се заградят още части към парцела. И като се започна почи от гарата – под нея и над нея, къщите тръгнаха нагоре по долната, която е огромна и достигнаха почти до рида, на който се ивисява вр. Голата глава. Това строителство започна към 1970 г., като след 1989 то замря. Бяха построени както къщи, не отговарящи на никакви строителни норми, а също и много грозни. Ако човек строи къща, тя наподобява самия него. Не говоря за скъпо строителство, важното е кавото строиш да бъде красиво, здраво функционално. Появиха се и малки, но много красиви къщи, които наричат раздвижени, други пък отлично се ешват с пейзажа около тях. Всичко наоколо широко, широка и къщата, на един етаж с голяма площ. Ако къщата е на стръмен скат, тя се вкопава в него и така става част от заобикалящата я красота. Тогава модата на мутробароците още не бе навлязла в живота, защото хората не бяха още опростаечени от медиите и нета и  разболяти от просташката мегаломния, която днес галопира из страната ни.

   Животът обаче на хората, прозлизащи от селото пое друга насока. Децата им, родени в панелките, припознаха живота в града за свой. С напредване на възрастта им да ги накараш да отидат по родните си места в събота и неделя се превърна в задача невъзможна. В къщи, пред компютъра, в кафенетата /кръчмите/ на лаф и бира, вечерта на чалготеки, наргиле барове, наркотици. Такива прелести в планината няма. Вместо това на село трябва нещо да се направи или поправи, да се положи труд. И хилядите къщи, построени от тези, които все още усещаха възката с родните си места започнаха да запустяват. След смъртта на строилите тези имоти децата им ги продаваха ако е възможно. Ще пиведа един пример за мой приятел, който купи декар двор с три къщи на него в Луково само за 1500 лв. Наследниците – две сестри – въобще не са поиска искали да отидат и да видят какво продават. Чувал съм ва наследници, отишли да видят имота на починалия наследодател, които са се интересували само каква е цената им, какво може да се вземе преблизително за техния. Където те никога няма да стъпят.

   Преломната 1989 г, която бе един сценарий на тези, които смениха системата в страната, като откъснаха хората от земята и стоката, преселиха ги в градовете, къдеето се родиха децата им и така се скъса нещо много важно в бита и ценностната ситема на нас, българите, откри простор за нови грабежи – на зоводи, на почивни станции, на парите на хората в банките или пенсионния фонд, намери се   един мошеник-юпи да окраде дори външня дълг на България. За да се отклони вниманието на хората от тези големи крадци бяха създаадени условия за т. н. битови кражби, които между годините 1990 и 2000 окрадоха и разрушиха където бе възможно всичко сътворено от хората по планината като домове, интевнтар. Ако вилните зонии над селата Войняговци и Подгумер са унищожени от битовите крадци изцяло, то къщите и вилите на с. Луково са унищожени в много голяма степен. Крадци обачее вече не срещам в планината, където има изоставени или временно обитавани къщи, защото те са оголени като тупан от тях и повече няма какво да се открадне. Това не стана случайно, съм чувал да казват пострадали хора, глаАсено е да е така. Къде беше полицията, когато ни окрадоха?

     Десетки пъти съм изминавал маршрута от спирка Луково до с. Войняговци. След луковските красоти да се навлезе в разбитите големи хубави къщи на вилната зона Войняговци е много ужасно. И аз съм строил, трябва любов към това дело, вдъхновение, много тежък труд. И други неща трябват, за да стане строежът красив. И изведнаж идват цигани, отнасят ти покрива здащото е от ламарина за скрап, изкъртват ел. инсталация, защото има мед, а също и каквото им хареса от покъщнината ти за техните къщи /б. м. гета/. Унищожението е едната страна, но унижението на тези човекоподолни над човека.творец е друго. Имах колежка, която след ограбването на дома й трудно понесе стреса, но впоследствие в нея се загнезди обида до такава степен, че тя ходи на пихотерапия, накрая полудя, както казваше тя от нанесената й обида.

        Подобни черни мисли ме сполетяха когато бях последните два пъти до Луково. Мога да кажа, обходих го цялото. Не за да го премина и да изкача любимото ми място, вр. Гората глАва, където да спра и да се порадвам на красотата, която е около мен, а за да разгледам селото и вилната му зона. Причина за посещението ми този път беше убийството на един представящ се за луковски виладжия престъпник. Ще напиша и тезата на луковчани, доста различна от тази на полицията.

    Днес Луково се е превърнало в едно умиращо населено място. Който знае танца „Умиращият лебед”, ако го сравня с него, селото е на етапа, когато балерината навежда главата си в последните тактове на пиесата. Предварително казвам, че единственият поминък на хората от селото е работата им в София. Влакът от Луково до София пътува само 20 мин.      

      А как изглежда Луково днес?

      Още от гарата се виждат опожарени къщи, за които версиите са две. Едната е, че крадец-пироман от селото ги пали, другата е, че тези къщи са били обирани от циганите по Своге, но хората са се оплакали, хванали са крадците и роднините на циганите са си отмъстили. Офицално обвинен за палежите е един луковчанин, който не работи и се занимава с престъпност, живее малко над гарата. Бил е седем месеца в ареста, от където излиза, защото адвокатът му го е изкаарал луд, но степента му на лудост не достигала да го приемат и затворят в лудницата в Курило. Като резултат част от хората, които живеят постоянно в Луково са си застраховали къщите. Къщите от ляво на пътя, където живеят постояннто луковчани също западат. Училището, превърнато в кучкарник вече не е и това, то е разбито и ограбено. Старите къщи, вече напуснати, се рушат. Обраснали са с павой како изоставените гробища по обезлюдените райони на страната. Вилите, построени в дворовете покрай главния път на селото обикновено са с надпис, „Продава се!”, дворовете обрастват с подраст все повече ии повече, къщите започват да се рушат. На места подрастът в дворовете е толкова гъст, че и котка не може да се провре през него.

    Има прекрасни къщи, правени от хора с чувство за красота, голяма част от които са необитаеми. Много мъчно ми стана за една такава прекрасна къща, още от входа всичко напавено много красиво, къщата с големи тераси и еркери, сравнително малка. Прозорецът от терасата разбит, от там сигурно са изнесли каквото им върши работа на крадците, над терасата се вижда една дупка в покрива, от която водата ще се стича в къщата. Има и други хубави къщи, неголеми, неограбени, с табелка че се ограняват. Хората с охрана от СОТ се оплакват обаче, че всичко, което е по двора или бараките като платна за кофраж, ръчни колички, та и дърва за горене са окрадени. Виждат се и къщи в селото, където явно живеят цигани. Не мисля, че се самонастанили, купили са ги на безценича по ппимера на заводите, за 1 лев със задълженията му за ток и вода.

     Днес по луковските пътища не виждам разузнавачки с качулки или навити мрежи за скрап покрай тях, а само цигани с коли, които се разхождат нагооре към рида с оброка някога, днес партизански паметник. Те ще се населят тук в хубавите къщи, защото за тях не се изисква да работят, те са на помощи. А към помощте си добавят детските, причина да превърнат раждаемостта си в поминък. Тази смяна на етноса тече не само тук, тя е много по-силна във Видинско, Монтанскои Врачанско, но и за селата на запад от София, ще пиша и за тях.

     Луково стана известно със шесторния си убиец, но никой от селото не вярва в тази версия. Основното им съмнение идва от това, че няма 12 годишно момиче от Луково, които да е изнасилено. Самоубитият престъпник е живял в една къща горе до ловната хижа. Той е слизал в селото до магазина, до кафенето, не е пиел и не влизал в кръчмата. Представял се е за виладжия. Имал е обаче в селото контакти с полицаи, вероятно от Своге, защото тук други полицаи не идват. Това свързва този човек, препитаващ се от престъпност според хората в селоото с организираната предстъпност, изразяваща се в тотални обири на къщи с чадър от полицаи-престъпници от Свогенското РПУ. Това хората смятат като причина за убиването на заселилият се във вилната им зона престъпник, че може би връзката между него и полицаите-престъпници  е имало вероятност да се разкрият. А за причината да се избие цялото семейство на любовницата му от известно време те считат, че е друга, нямаща нищо общо с техния престъпник и че в основата причината е пак някакъв тип престъпност.

    Тук има един друг пример за органиизирана престъпност. Граничен полицай със закрит камион краде покъщнина от вилите по р. Батулийска. Хванат е с камиона, натовареен със „стока” в Искрец на път за Годеч, но от софийски спецполицаи, не от свогенски.

   Да продължа за къщите-вили по Луково. Все още има къщи, които се строят, тук и там се забелязва по някоя, които са много красиви като архитектура. Те обикновено са малки, на не повече от 40 кв. м. с много интересни тераси и покрив с тавански стаи.

    Един неосведомен  селянин преди да тръгна от гарата ме подведе, че трупът на жената е хвърлен в кладенец под вила „Златната рибка”, която аз знам къде е. Намерих кладенеца, осмелих се и да погедна в него. Тук е имало къща на животновъд, това е бил водоизточникът му. Истината обаче се оказа друга – кладенецът с трупът в него не е този, а друг в махала Корея, днес квартал Изгрев на град Нови Искър. Ползвам случая да кажа, че само който не се е е качвал може би от махала Корея до Луково не е останал с убеждението, че във всичките къщи преди боровата гора и после в нея не се извършва някакава престъпна дейност.

      Това, което описах в този постинг стана доста дълго. Причината е упознаването на този край, което доведе до обичта ми към него. По бащина линия съм свързан малко с него, може да имам по тази линя нещо в гена си. Случилото се на Луково важи за селата и малките населени места в цялатаа страна, в основата им аз поставям т. н. колективизация, по същество отнемането на имотите на селяните и като последствие напускане от тях на роднте им места и превръщането им в пролетарии по градовете. Последствията ги виждаме всички, но едно от тях става все-по опасно, това е превръщането на престъпността в поминък за доста млади хора. Голяма част от младите хора не работят, а живеят добре, имат скъпи коли, които демонстративно показват, строят скъпи къщи покрай градовете. От къде имат те пари за да водят такъв живот, след като не рабогяг, от къде имат пари селяните от Ветово, които също не работят и са на помощи като неграмтони, социално слаби, многодетни, за да строят едни от най-скъпите къщи в страната.

   Както каза един човек, тази работа не е случайна, глАсят ги нещата, за да са така.

    И като се зимслям, как страната ни загива и как никой не вижда това,  си казвам:

    - Трябва да има нещо….

  

 

      /В следващият ми постинг ще пиша за селата на запад от София, където трагедията им е комбинирана с престъпност. После ще пиша за възлюбената от мен част от Западна България – окръзите Видин, Монтана и Враца, където дребната, т. н. битоова престъпност се превърна в причина за обезлюдяването и на тези региони в България./




Гласувай:
8



1. rosiela - Браво.
14.01.2018 22:04
Пиши. Има защо.
цитирай
2. vesever - Не знам защо, като чета за Луково, ...
14.01.2018 22:20
Не знам защо, като чета за Луково, вече втори постинг, асоциативно ми се връщат едни детски спомени, от моето село Планиница, където всяко лято прекарвахме с братовчедите.
Един конкретен спомен, в един ден тръгнахме всички да търсим връх Гарвань, /произнася се така, с меко нь накрая/, това е най-високата точка в околността.
Много трудно намерихме върха и се изкачихме, а после още по-трудно слязохме...загубихме се, но по здрач успяхме да се приберем...малко изплашени, тъй като имаше опасност да замръкнем далеч от вкъщи.
И още един спомен ми предизвиква постингът, за вилата ни в Люлин /пернишкото село, не откъм София/.
За съжаление и там много вили ограбиха и разрушиха, лошото е, че възрастните собственици вече ги няма, а младите са по градовете или далеч...както аз съм на 300 км. и не успявам да отида, ала съм решена напролет да отида, сигурно ще ми се скъса сърцето, като видя в какво състояние е...
Поздрави, Коста!

цитирай
3. planinitenabulgaria - Битовите престъпници - обикновено цигани -
14.01.2018 23:33
vesever написа:
Не знам защо, като чета за Луково, вече втори постинг, асоциативно ми се връщат едни детски спомени, от моето село Планиница, където всяко лято прекарвахме с братовчедите.
Един конкретен спомен, в един ден тръгнахме всички да търсим връх Гарвань, /произнася се така, с меко нь накрая/, това е най-високата точка в околността.
Много трудно намерихме върха и се изкачихме, а после още по-трудно слязохме...загубихме се, но по здрач успяхме да се приберем...малко изплашени, тъй като имаше опасност да замръкнем далеч от вкъщи.
И още един спомен ми предизвиква постингът, за вилата ни в Люлин /пернишкото село, не откъм София/.
За съжаление и там много вили ограбиха и разрушиха, лошото е, че възрастните собственици вече ги няма, а младите са по градовете или далеч...както аз съм на 300 км. и не успявам да отида, ала съм решена напролет да отида, сигурно ще ми се скъса сърцето, като видя в какво състояние е...
Поздрави, Коста!



станаха причина за обезлюдяването на Видинско, но вълната им заля и Монтанско, сега гази Врачанско. Започвайки от Видинско, тази престъпност достигна до р. Янтра, но вече премина и нея, а гнезда на тази престъпност има в цялата страна. Аз най-много тъгувам за Монтанското село Чупрене, едно кътче от рая. Някога си оставях колата в селото и се качвах на Светиниколския Балкан, днес таково пътуване е немислимо.
цитирай
4. getmans1 - Че то всичките села по този начин си ...
14.01.2018 23:54
Че то всичките села по този начин си заминаха!
Сега се сетиха да плачат фалшификаторите на българщината.
За комун8зъм да е говорим но социализъм не построиха само дето спряха естедтвения ход на живота.
цитирай
5. planinitenabulgaria - Според мен може да бъде построен социализЪма, комунизъма, алкохолизъма,
15.01.2018 00:23
а защо не и хомосексуализЪма, ако не бе станало туй чудо през 1989 г. Ако напуснем ЕС и НАТО и се присъединиим към ОНД, както искат Лияна Идиьотова, Курнелия Нинова, Елена Гьончева, евразиеца Генелал радеВ и др. и се придъединим към ОНД хората ще се върнат по селата си, ще заработят както преди - за народа, училищата ще се напълнят с деца, планината - с добитък. Но тия от ЕС ни пречат. Защо, истината научих от много първите блогъри:
Те освен да ни научат на това, което единствено могаат, да вършат срамотии мъж на мъж и жена на жена, на нищо друго не могат да ни научат. Затова не само най-първите но по-непървите блогъри ги наричат еврогейци и ни посочват пътя и истината и живота - ОНД, начело с Путин.
цитирай
6. sande - ЧУМАТА !
15.01.2018 17:08
Старите жители на село Пастух са били силно религиозни. За това говорят 12-те църкви и параклиси в землището на селото. Точно така - не само в селото, но и в землището на селото - близо до нивите им, овощните градини, лозята, пасищата, горите. Като интегрална част от труда и бита им, от делниците и празниците, от духовния им живот. На 500 души - 12 църкви и параклиси! Колко много тези хора са се уповавали на Бога!
До 9 септември 1944 година. След това идва "новата вяра". В селцето се развихря такава комунистическа пропаганда и еуфория, че е трудно да повярваш. Първи падат църквите и параклисите. В следващите години са напълно изоставени, разрушени, осквернени . Без изключение. Свещеникът от Друмохар / или Еремия/ е прогонен от младежите с камъни, подкокоросани от новопокръстените и новоизпечени комунисти.
След промените в България е възстановена черквата "Свети Иван" в местността "Манастира", черквата "Света Троица" в местността "Селището", средновековната църква "Света Богородица" в местността "Градището" е частично възстановена.
В последните 70 години селото с многовековна история, преживяло войни, опустошения, суши, наводнения, чуми, се смали от средно 500 души на 20-30 души - възрастни хора, сървайвари. Жителите му се разбягаха в съседните градове Дупница, Кюстендил, Бобов дол, някои потърсиха спасение в Перник, София и където късмета им ги заведе. Други потърсиха убежище даже в селата около Кюстендил.
Това е равносметката.
Боже!
цитирай
7. planinitenabulgaria - Постингът посвещавам на теб, трябваше да сторя това при присането му!
15.01.2018 18:19
sande написа:
Старите жители на село Пастух са били силно религиозни. За това говорят 12-те църкви и параклиси в землището на селото. Точно така - не само в селото, но и в землището на селото - близо до нивите им, овощните градини, лозята, пасищата, горите. Като интегрална част от труда и бита им, от делниците и празниците, от духовния им живот. На 500 души - 12 църкви и параклиси! Колко много тези хора са се уповавали на Бога!
До 9 септември 1944 година. След това идва "новата вяра". В селцето се развихря такава комунистическа пропаганда и еуфория, че е трудно да повярваш. Първи падат църквите и параклисите. В следващите години са напълно изоставени, разрушени, осквернени . Без изключение. Свещеникът от Друмохар / или Еремия/ е прогонен от младежите с камъни, подкокоросани от новопокръстените и новоизпечени комунисти.
След промените в България е възстановена черквата "Свети Иван" в местността "Манастира", черквата "Света Троица" в местността "Селището", средновековната църква "Света Богородица" в местността "Градището" е частично възстановена.
В последните 70 години селото с многовековна история, преживяло войни, опустошения, суши, наводнения, чуми, се смали от средно 500 души на 20-30 души - възрастни хора, сървайвари. Жителите му се разбягаха в съседните градове Дупница, Кюстендил, Бобов дол, някои потърсиха спасение в Перник, София и където късмета им ги заведе. Други потърсиха убежище даже в селата около Кюстендил.
Това е равносметката.
Боже!


Не само у нас са поругани църквите и оброците след Деветото, част оброчните кръстове в Западните покрайнини също са почупени от партизаните след освобождението на Югославия. Дори един от най-ценните кръстове в най-старата църква там, Свети Николай, където построиха резиденция на сръбския патриарх, е счупен на две и залепен. А в селото под манастира има паметни плочи за победата на партизаните над германскте и бугарските фашисти, по оградите има немски каски и друго глупости. Но хората ги няма..
цитирай
8. sande - Благодаря ти, Коста !
15.01.2018 19:57
Ти знаеш висичко.

Знаеш и как стана всичко това.

С тържекгвуваща пропаганда и лозунги И народни хора.
цитирай
9. bdenkov - Задочни репортажи за България от Георги Марков.
15.01.2018 20:34
Съвременните идеологически агитатори, които са наследници на партийните агитатори от времето на тоталитаризма разчитат на материалните затруднения на безработни и пенсионери, за да подклаждат у тях носталгия по "доброто старо време". Всъщност тези хора останаха бедни тъкмо заради политиката на "планово стопанство", характеризираща се с ниски заплати и липса на стоки ,което води и до днешните ниски пенсии.По време на соца повечето хора бяха почти еднакво бедни, но сега е виден контраста с повишените възможности на нормално заплащаните работещи и това създава чувство за бедност ,още повече , че магазините са пълни със примамливи стоки, които не всеки може да си позволи! На поръчителите на носталгия към тоталитаризма е ясно, че идеята за комунизъм е мъртва и вече неизползваема, но всяка агитация против утвърждаването на ЕС е полезна за болните амбиции на руските хибридни идеолози !
цитирай
10. planinitenabulgaria - Прав сте, но имате един пропуск:
15.01.2018 21:30
В мътните години окрадоха пенсионния фонд, което бе доста по-просто за изпълнение от открадването на външния дълг на страната. Това наложи преизчисляване на пенсиите на хората - парите за тези пенсии някой ги окраде. Може да се вложени сега в някой МОЛ, в някой почивен комплекс на морето, да са в офшорка или инвестирани в чужда страна.
По този начин крадците български направиха дотатори на богатството си най-бедните хора на страната...
цитирай
11. bdenkov - Стотици сайтове, вестници, тел...
18.01.2018 07:55
Стотици сайтове, вестници, телевизии, радиа, платени тролове, агенти за влияние разпространяват лъжите на Кремъл. Зад тази машина стоят големи финансови и олигархични ресурси. Тяхното мото е Гьобелсовата максима: „Една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина“. Ако вярваме на Гьобелс, излиза, че за утвърждаването на истината са необходими 100 пъти по-малко ресурси … И точно това е голямата сила на Истината. Тя няма тази необходимост от олигарси, бездарни журналисти и пропагандни „медии“, за да се утвърди. Тя просто трябва да се казва и да се разпространява. Ето защо дори и скромни средства имат голям ефект, който Пропагандата на Москва може да тушира само влагайки много по-големи ресурси. Хибридната война, като част от общата теория на войната Съвременни концепции за война Българското Самоунижение
Момчил Дойчев Жертви сме на преход, режисиран от тайните служби на СССР и НРБ „НАТО се оказа най-ефикасният хербицид срещу учтиви зелени плевели“, смята капитан I ранг о.з. Васил Данов Съвременният нашенски русофил е човек, който мрази собствената си родина, защото не е Русия. Апокрифна история на България (1944 – 2008) Автор: Хан Крум (съвременен класик) (и някои други форумни българи) Апокрифно издателство „Барбарон”, 2008 г. Контра Пропаганда Потресаваща Русофобия Протобулгарианс.ком Самоистина.ком и още много фейсбук и др. Свободата,ком има още много. Извинявам се за Спама и Флуда. Нямаш ли си твой човек, то загубен си мой човек - Задочни Репортажи Георги Марков, Антон Тодоров, Григор Лилов. и др. Извинявам се за Спама и Флуда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180827
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031