Странен е светът във мойта лодка.

Тук мирише на барут и пушек.

Спи до мене глезената котка.

А пък лодката ми плува в суша.

Странен е светът… Умирайки от жажда,

в океан от гнилоч все се давя.

Плува лодката ми във скалА и пясък.

Жаждата не мога да забравя.

Само камъни край мен сивеят.

Пясъкът изнизва се през пръсти.

Птиците от страх немеят.

Дяволът на мачтата се кръсти.

Странен е светът… А времето минава…

Искам да отплавам, но не мога.

Със едно гребло въртя се в кръг. Гадая…

Искам своята посока да узная.

А пък можеше и да е по-различно –

лодката да плува във безкрая.

Нека не звучи цинично –

искам тя да акостира в… Рая.

Дай ми своето гребло! Качи се

в мойта – изоставената - лодка!

Нищо, че съм жадна, ожадняла в суша…

Теб ще напоя с любов и вяра!