Луната не диша –
а как тогава живее?
Слънцето грее –
а как тогава не изгаря?
Дъждът вали –
а откъде извира?
Светът се върти –
това ли е Всемира?
Въпроси моето дете задава,
а аз в мълчание се давя.
Не зная как да отговоря -
посягам книги да отворя.
Но книгите - с научи обяснения
за гръм, светкавици
и земните въртения –
не задоволяват моя малчуган.
Защо сме ние „тук”,
а бабка – „там”?
Защо след зима следва пролет?
Защо и птиците умират в полет?
Защо и малкото дете –
съседското познато ни момче –
отрано литна като птичка
във чистото безоблачно небе,
оставило самичка своята сестричка?
Прегръщам рожбата си свидна.
Мълча. Без глас на Бог благодаря,
че въпреки Съдбата незавидна
дари ме с ангел, радващ ме сега.
Прошепвам на уше, че всичко земно
е преходно и даже тленно.
Че някой ден и бабка, и съседското дете
ще ни посрещнат „там”, в безоблачно небе.
А докато сме „тука”, ще летим,
но трябва да умеем да се приземим.
Защото всяко изпитание
ни води към мечтаното желание.
Но пътя си - за всички е един! -
ще трябва с чест и радост да го извървим!
Притихва питащото ми хлапе.
Замисля се. Докосва моите ръце.
А после ме поглежда дяволито:
„Научи ме, мамо, във небе открито
как се лети с разперени криле!”
Не бързай, миличко! Все още си дете…
2. Отиде си... В памет на Борко...
3. Гласът на спомена - В памет на най-добрия ми приятел!
4. Един от първите полети на Борко
5. Ведрин - ~През времето преминах като стих...~
6. Блогът на pin4e
7. qbylkov cvqt - "Магия за обич"
8. rujena - "Римувани думи"
9. Цефулес - Странстващият медиум"
10. fenris - "Вълкът единак"
11. essy - "Блогът на Чарли"
12. Славей - "Духовна поезия"
13. mamaS - "Аз, времето и другите неща"
14. felisia - "Шепа светулки"