Додо. А последното ти изречение е преизпълнено с мъдрост. Поздрави:)))

...ме докосна, Додо !!!
На моменти имах усещането, че аз съм описала моите мисли. Всичко е толкова близко....

Топла прегръдка от мен, Додо!
И сърдечен поздрав за написаното ! :)

Нищо не плаши повече, от страховете, които носим в себе си и не осъзнаваме. А те най-често не са точно това, което си мислим.

Страхът за детето и за родителите е най-големият страх! По-силен е от нашите собствени страхове!... Най-страшно е да се чувстваш безпомощен... Дълга тема... Не мога да я изчерпя... А ме човърка... Рови в съзнанието и в душата ми... :(
Но понякога си мисля, че... страхът се ражда от (или във) въображението, подхранва се от неувереността ни, а бездействието ни му дава власт и свобода... :( Да, лесно е да се каже "Изправи се срещу страха си, за да го победиш и да го прогониш". Но колко често успяваме?...
Сърдечен поздрав от мен с пожелание за повече увереност и надежда в утрешния ден! :)
Благодаря, че се отбихте в блога ми!

страхове, Додо. Наистина са непреодолими. Може би, защото засягат най-скъпото ни. И не е въпрос на неувереност предполагам. Ккава увереност можем да имаме в нашия свят? Човек трябва да е безумен, за да не се страхува. Но това са неща, без които явно не можем. Все пак е човешко:))) Трябва да свикнем с това:))

"Трябва да свикнем с това" - колкото и да не ми се иска да се съглася с това, трябва да призная, че си права... :( Но страховете спъват... Иска ми се да съм позитивно настроена, да вярвам в утрешния ден, но подсъзнателно... дълбоко в мен живеят страховете ми... Е, ако погледнем и от другата страна - страховете ни правят предпазливи и ни карат да бъдем по-разумни. ;) Макар че и тук не съм съвсем убедена дали това е добре... често се противопоставям на Негово Величество Разума и се доверявам на инстинкта си... ;)